Произход на помаците: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler

[Пламен Пасков]

Произход на помаците: Les origines des Pomaks de Lofça (in French)- Kemal Gözler


bogutevolu
Les origines des Pomaks de Lofça
d'après  les tahrir defters ottomans : 1479-1579

Kemal GÖZLER

in French language

http://www.anayasa.gen.tr/pomakturcica.htm

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36182.html#msg36182


author=boyandobrev
Благодаря от името на съфорумниците за превода!
Само една конструктивна забележка:
Цитат на: jemal в Днес в 01:51:47

..... На  трето място,каква е връзката между помаците от Ловешко и тези от Родопите които живеят в различни географски райони но продължават да приемат че са от едно име/племе/ помаци?

В случая, оригиналният текст "... but still are referred to by the very same name" не предполага дори и имплицитно използването на "племе" в превода, тъй като "are referred to" не може да се съотнесе към самоопределение, още по-малко към "племенна принадлежност". По скоро това е назоваване от трето лице, начин по който някой друг нарича групата с това име и който индиректно предполага екзо- произход на названието.
Ако говорим за ендо- произход, тогава би трябвало да е използвано "they refer to themselves as".

Оригиналният френски вариант също не предполага употреба на "племе": pourquoi ces deux communautés distinctes l'une de l'autre sont-ils désignées par le même nom ? - Защо тези две общности, които се отличават една от друга, са обозначавани със същото име?


Според мен, коректният превод на изречението "Thirdly, what is the connection between the Pomaks of Lofça and Pomaks of Rhodope, who live in different geographies, but still are referred to by the very same name?" би трябвало да бъде:

На трето място, каква е връзката между помаците от Ловешко и помаците от Родопите, които живеят в различни географски райони, но все още биват обозначавани със същото име?

[Пламен Пасков]

Между другото, материала е наистина много ценен.
И страшно неприятен за османеещите се дебългаризиращи се елементи в помак.еу, за които българин е мръсна дума.
Защото този турски автор едно към едно доказва за кой ли път, в прав текст, безспорния български произход на помаците от Ловешко, тяхното християнско минало, като се опира на данни и анализи единственно на османски регистри.
По-надолу ще изложа копие на целия материал, в оригинал, на френски, да не вземе да се затрие на оригиналния си адрес в мрежата, че знае ли човек...

[Пламен Пасков]

Kemal Gözler, « Les origines des Pomaks de Lofça d'après  les tahrir defters ottomans: 1479-1579 », Turcica : Revue des etudes turques, 1999, Tome 31, p.35-66.

Les origines des Pomaks de Lofça
d'après  les tahrir defters ottomans : 1479-1579

Kemal GÖZLER*

Les Pomaks[1] sont une communauté musulmane de langue bulgare. Nous définissons donc l'identité pomake par ces deux élé­ments : appartenance à l'Islam comme religion et le bulgare comme langue maternelle. Les Pomaks vivent aujourd'hui en Bulgarie, en Macédoine, en Grèce et en Turquie. Avant la guerre turco-russe de 1877-1878, les Pomaks vivaient en deux régions : dans les Rhodopes et dans la région de Lofça[2]. Parallèlement on parle de deux groupes Pomaks. Les Pomaks de Rhodopes et les Pomaks de Lofça[3]. Avant la guerre de 1877-1878, le nombre des Pomaks de Rhodopes est estimé à 500 000 et celui des Pomaks de Lofça à 100 000[4].

Après la guerre turco-russe de 1877-78, la plupart des Pomaks ont émigré en Turquie et fondé des villages dans les départements (Edirne, Kırklareli, Tekirdağ, çanakkale, Balıkesir, Bursa, Manisa, Eskişehir, etc.) de l'ouest du pays.

Plusieurs études sont consacrées aux Pomaks de Rhodopes[5]. Alors que les Pomaks de Lofça restent peu étudiés[6]. Même aujour­d'hui, comme le remarque à juste titre Bernard Lory, « lorsque l'on parle... des Pomaks, l'on considère généralement la population qui habite de façon compacte la partie occidentale du massif des Rhodo­pes 9]. Dans le passé aussi, les villages pomaks avaient été partagés entre les kazas (arrondissement) de Lofça (Loveč), Plevne (Pleven), Rahova (Orjahovo) et Ivraça (Vraca) appartenant au sancak (province) de Niğbolu (Nikopol) aux XVe et XVIe siècles et dans le vilayet (département) de Tuna (Danube) au XIXe siècle. En effet, seulement une partie des villages pomaks de cette région appartenait au district de Lofça.

Bien qu'une bonne partie des villages pomaks n'appartenaient pas dans l'histoire et n'appartiennent pas aujourd'hui au district de Lofça, il est coutume, depuis L. Mileti12] de villages partagés entre les kazas de Lofça, Plevne, Rahova, Ivraça. Géographiquement les villages pomaks se situaient « dans la vallée du Vit, sur le cours moyen de l'Iskăr et le long de son affluent la Panega, et sur le cours moyen du Skăt. Un polygone irrégulier ayant pour sommets Pleven, Kneža, Bo­rovan, Roman, Teteven et Ugărčin circonscrit à peu près leur do­maine 15] rien n'est changé et les origines des Pomaks de Lofça restent encore obscures.

Néanmoins il y a plusieurs thèses sur les origines des Pomaks de Lofça, développées essentiellement par les auteurs bulgares[16].  Selon eux, les Pomaks de Lofça sont de pure race bulgare et convertis à l'Islam par la force à l'époque ottomane. Quant à la date de cette conversion, ils avancent différentes périodes d'islamisation.

Pour vérifier cette thèse, nous avons envisagé une recherche fondée sur les tahrir defters ottomans inédits.

Puisque notre étude est fondée sur les tahrir defters, il con­vient de les présenter brièvement. Les tahrir defters sont des regis­tres de recensement de la population et des impôts établis par l'ad­ministration ottomane, surtout aux XVe et XVIe siècles. Ils donnent, village par village, le nombre de ménages musulmans et chrétiens d'une province[17]. Il y a deux types de tahrir defters : icmal (abrégé ou synoptique) et mufassal (détaillé). Les icmal tahrir defters (registres abrégés de recensement) ne donnent que le nombre des hanes (ménages, foyers ou feux) et mücerreds (célibataires)[18] et bi­ves (veuves). Quant aux mufassal tahrir defters (registres détaillés de recensement), ils indiquent également les noms des individus chefs de ménages, des mücerreds et des bives, avec les noms de leur père.

Il est évident que pour un tel travail nous avons d'abord besoin de déterminer les villages pomaks de Lofça avec précision. Puisque la forte majorité des Pomaks de Lofça ont émigré en Turquie après la guerre turco-russe de 1877-1878 (Doksanüç harbi), il faut déter­miner les villages peuplés, exclusivement ou partiellement, de Po­maks juste avant cette guerre. Il y a des témoignages, surtout récits de voyages, des études sur les villages pomaks de Lofça[19]. Nous dis­posons également des listes de villages pomaks données par Kanitz, Ireček, Miletič, Savov, Mikov, Iirkov, Ivanov, Cvetkova, Petrov et Lory[20]. En partant des études de ces historiens consacrées aux Po­maks de Lofça, on peut établir une liste  conte­nant les 40 villages (voir la première collone du Tableau n°1) :

Nous pouvons déterminer, à partir des tahrir defters ottomans, les premiers Pomaks dans ces 40 villages pomaks au XV et XVIe siècles. Nous préférons d'abord de donner le Tableau n°1 constitué à partir de cette recherche, ensuite de l'analyser.

Notre tableau se constitue de six colonnes. Nous avons montré les villages pomaks sur la première colonne. Les colonnes suivantes sont réservées respectivement aux données obtenues des tahrir def­ters de 1479, 1516, 1545 et 1579. Dans la dernière colonne, nous avons donné les chiffres du Salname-i Vilayet-i Tuna de H.1290 (Annuaire de la Provence du Danube de 1873), pour pouvoir faire une comparaison entre les nombres des Pomaks de XVIème et de XIXème siècle.

Tableau n° 1 : La population musulmane et chrétienne dans les villages pomaks de Lofça
таблицата ще я вложа малко по-късно като изображение - прикрепен файл
M : Ménages ;    C : Célibataires ;    V : Veuves ;  H : Hommes (Population masculine)
 * BOA, TD, n°382, s.733-740.                 *** 1 ménage = 5 individus

** Il faut ajouter le nombre des voynuks que nous n'avons pas pu trouver dans le registre de 1579. 
 
Pour pouvoir montrer les sources, nous avons établi également un tableau montrant pour chaque village les numéros de pages des tahrir defters de 1479, 1516, 1545, 1579 et de Salname-i Vilayet-i Tuna de 1873.

Tableau n° 2 : Les numéros de pages des tahrir defters

* TKGM, KK n° 58 ;                 ** TD n° 370 ;                *** TD n° 382
Nous allons examiner ici le tableau n° 1 par colonnes.

Le tableau n° 1 se constitue de six colonnes. Dans la première colonne, sont indiqués, dans l'ordre alphabétique, les 40 villages peuplés, exclusivement ou partiellement, de Pomaks juste avant la guerre turco-russe de 1877-1878. Les colonnes suivantes sont réser­vées respectivement aux données obtenues des tahrir defters de 1479, 1516, 1545 et 1579. Dans la dernière colonne, nous avons donné les chiffres du Salname-i Vilayet-i Tuna de H.1290 (Annuaire de la Province du Danube de 1873), pour pouvoir faire une compa­raison entre les nombres des Pomaks de XVIème et XIXème siècle.

Les villages se trouvant dans notre première colonne sont répar­tis entre les kazas (districts) Lofça (Lovec), Plevne (Pleven), Rahova (Orjahovo) et Ivraça (Vraca). Ces kazas appartenaient au sandjak de Niğbolu (Nikopol) au XVIe et XVIe siècles et au vilayet de Tuna (province du Danube) au XIX siècle.
1. Le tahrir defter de 1479

Le plus ancien tahrir defter ottoman du sandjak du Niğbolu (Nikopol), qui a pu être conservé, est un icmal ou registre synopti­que. Ce registre est conservé dans la Section orientale de la Biblio­thèque nationale de Kiril et Methodi de Sofia (OAK, 45/49, inven­taire no: 1/1960). Il a été traduit en bulgare par Russi Stoikov et publié par l'Institut d'Histoire de l'Académie bulgare des Sciences, accompagné de ses fac-similés[21]. Le document comprend 60 feuilles. Ce registre n'est pas daté dans son texte. Le traducteur de ce registre le situe « avec certitude vers le milieu du XVe siècle 24].

Ce tahrir defter est de type icmal (synoptique). Il ne donne que le nombre des ménages[25] musulmans (hane-i Müslim), des ménages non-musulmans (hane-i gebr) et le nombre des veuves (bive). En d'autres termes, il ne donne pas les noms des individus chefs de mé­nages. Par conséquent, nous ne savons pas si les familles musulma­nes sont des turques authentiques ou des bulgares converties à l'Islam.

En 1479, dans la région pomake, il n'y avait que 4 ménages mu­sulmans en 3 villages : Izvor[26], ReselTableau n° 5 : Les Musulmans en 1479

* On obtient le nombre des individus en multipliant
par 5 le nombre des ménages[29].

Le village d'Izvor est celui de Balgarski Izvor d'aujourd'hui[30]. Le nom a été changé en 1934[31]. L'ancien nom de ce village était Izvor-i Müslim dans les registres officiels et Turski Izvor parmi le peuple. Ce village est enregistré dans le Salname-i Vilayet-i Tuna de H.1290 (Annuaire de la Province du Danube de 1873) sous le nom Izvor-i Muslim. Il était peuplé exclusivement des Pomaks. En 1873, dans ce village, il y avait 445 ménages et 2340 mâles musulmans[32]. Alors que selon le registre de 1479, à Izvor, il y avait un seul ménage mu­sulman (hane-i muslim), 31 ménages chrétiens (hane-i gebr), 4 veu­ves (bive) chrétiens[33]. Le registre de 1479 mentionnait également, à Reseleç, 1 ménage musulman, 39 ménages et 4 veuves chrétiens[34]. Quant à Todoriçane, il y avait 2 ménages musulmans, 17 ménages chrétiens et 1 veuve chrétienne[35].

En 1479, le village d'Izvor se trouvait dans le vilayet (département) de Lofça[36], tandis que Reseleç et Todoriçane apparte­naient au vilayet de Mramorniçe. Izvor se trouve au sud-est de la région pomake, alors que Reseleç et Todoriçane sont au centre de la région. Reseleç est plus à l'ouest que Todoriçane.

On doit traiter avec précaution l'idée selon laquelle Turski İzvor, Galata, Pomaka, Leşniça, Gradeşniça, Hısen et Dobrevci sont les premiers villages pomaks dans la région[37]. Comme on vient de le voir seulement à Izvor, il y avait un ménage musulman. Il parait que cette thèse a été développée non pas en partant des données histori­ques, mais plutôt de l'hypothèse selon laquelle les premiers Pomaks sont apparus dans les villages montagneux du sud-est de la région où la vie est difficile. Cette thèse n'a rien à voir avec les réalités. Rese­leç et Todoriçane, les deux premiers villages où les Pomaks sont ap­parus, ne se situent pas au sud-est, mais au centre de la région où les terres sont relativement plates et fertiles.

Dans les autres villages, il n'y avait pas de Musulmans en 1479. Dans ce travail, nous admettons ces 4 familles musulmanes dans les villages d'Izvor, Reseleç et Todoriçane comme les « premiers Po­maks 40].

Dans les 25[41] villages inscrits dans le registre de 1479, il y avait 487 ménages et 35 veuves chrétiens contre 4 ménages musul­mans.

On peut conclure que l'apparition des premiers Pomaks (ou avec une expression plus correcte, des premiers Musulmans dans la ré­gion pomake de Lofça) ne va pas plus loin de 1479. A partir de la conquête définitive de la région par le Sultan Beyazid en 1393, du­rant 88 ans, on ne voit pas, dans la région pomake de Lofça, une co­lonisation importante venue de l'extérieure ou une conversion consi­dérable effectuée sur place.

C'est pourquoi, la thèse selon la quelle les Bogomils se sont convertis à l'Islam avec la venue des Ottomanes n'est pas confirmée par la documentation ottomane. Cependant les tahrir defters otto­mans contiennent beaucoup de renseignements sur les Pavlikens, c'est-à-dire les Bogomils[42].
2. Le tahrir defter de 1516

Le registre ottoman suivant de cette région, qui a pu être con­servé, est ce qu'on appelle un mufassal ou registre détaillé. Il porte le titre Defter-i Mufassal-i Vilayet-i Niğbolu (registre détaillé de la province de Nikopol). Il est de l'époque du Sultan Selim Ier. Le re­gistre est daté dans son texte de 922 de l'hégire (1516 de l'ère chré­tienne). Ce registre est inédit et conservé dans le Başbakanlık Osmanlı Arşivi (BOA) (Archives ottomanes de la Présidence du Conseil) à Istanbul. Il est inscrit sous le numéro 11 dans le fonds de Maliyeden Müdevver Defterler (MM) (registres issus du Ministère de la Fi­nance)[43]. Il y a également un registre icmal (abrégé), conservé éga­lement dans le Başbakanlık Osmanlı Arşivi, à Istanbul, sous le nu­méro 370 du fonds de Tapu Tahrir Defterleri[44]. Il est daté de 1530. Le registre TD n°370 est le registre de comptabilité de la province de Rumeli (Muhasabe-i Vilayet-i Rumeli Defteri)[45]. La partie concer­nant le liva de Niğbolu de ce registre devait être rédigée à partir des données du registre détaillé de 1516 (MM n°11). Les chiffres des deux registres sont les mêmes. Nous suivons essentiellement le mu­fassal (registre détaillé) de 1516. Nous allons le citer, ci-après, comme « MM n°11 » en abrégé.

Les villages de Bırkaçevo, Blısniçevo (Rumyançevo), Bukofça, Glava, Komarevo, Koynare, Popiça, Radomirçe, Tırnak, Tlaçane et Ugırçin qui ne sont pas inscrits dans le registre de 1479, sont enre­gistrés dans le registre de 1516. On peut penser que ces villages sont récemment fondés, entre 1479 et 1516. Pour les villages Bırkaçevo, Bukofça, Popiça et Tlaçane, nous en avons la preuve : Dans le regis­tre de 1516, il est indiqué clairement que ces villages sont fondés par les gens venant de Gabare[46] qui est un village de quelques kilomè­tres au sud de nos villages.

Le registre de 1516 montre que le nombre des villages peuplés de Musulmans a augmenté. On comptait maintenant 9 villages habi­tés aussi par les Musulmans. D'après le registre de 1516, on peut dresser la liste des villages peuplés de Musulmans (Tableau n° 6).

Comme on le voit, durant ces 37 ans (1479 à 1516), la popula­tion musulmane dans nos villages est passée de 4 (=20 individus) à 15 ménages et 6 célibataires (=81 individus) ce qui suppose une croissance de 405 %[47]. La population chrétienne, elle aussi, a aug­menté passant de 487 ménages et 35 veuves en 1479 à 1472 ména­ges, 782 célibataires et 46 veuves en 1516.

Tableau n° 6 : Les Musulmans en 1516

[Пламен Пасков]

продължение...

*FA : fils d'Abdullah
**Petit-fils d'Abdullah
*** Le registre de MM n°11 (p.241) indique qu'il y a un ménage musulman à Ugırçin,
cependant il ne donne pas le nom de chef de ce ménage.
**** On obtient le nombre des individus en multipliant par 5 le nombre des ménages.

Le tahrir defter de 1516 (MM n°11) est un registre détaillé (mufassal) qui indique également les noms des individus chefs de ménages avec les noms de leurs pères. Comme on l'a expliqué dans l'introduction, dans les registres, « Abdullah » (serviteur de Dieu) était le nom habituel donné aux pères des hommes qui n'étaient pas de parent musulman. Ainsi, un « veled-i Abdullah » (fils d'Abdullah) signifie un nouveau converti. Par conséquent, dans le registre de 1516, grâce à l'inscription « veled-i Abdullah » (fils d'Abdullah), nous pouvons déterminer les Musulmans de première génération et de seconde génération.

D'après le registre de 1516 (MM n°11), 6 des 15 des individus chefs de ménages 4 de 6 célibataires (mücerred) musulmans sont des fils d'Abdullah. Ce qui représente 42 % des musulmans sont produits d'une conversion locale effectuée sur place, par conséquent d'origine bulgare[48]. On peut même penser que les musulmans qui ne sont pas les fils d'Abdullah peuvent être les « petits-fils d'Abdullah ». Car, déjà en 1479, il y avait 4 ménages musulmans dans la zone. Les chefs de famille des foyers musulmans qui ne sont pas des « fils d'Abdullah » peuvent venir des ménages musulmans enregistrés en 1479. Par conséquent le taux de la population issue de la conversion peut être plus élevée que le taux mentionné.

Les villages d'Izvor, Sopot, Toros et Ugırçin se situent au sud-est de la zone pomake et il n'existe aucun village peuplé de Pomaks plus à l'est de ces villages. Ils sont des villages voisins et constituent un carré sur la carte. Leurs lieux sont relativement montagneux. Izvor et Toros sont sur l'affluant du Vit, quant à Ugırçin, il se situe sur l'autre affluent du Vit. Roman se situe au sud-ouest de la zone pomake. Les villages se situant à l'ouest de Roman ne sont pas des villages pomaks. En regardant la situation géographique de ces villa­ges, on peut observer que les premiers Pomaks sont apparus plutôt dans les villages se situant au sud et surtout au sud-est de la zone pomake. Cependant, on ne peut pas faire une conclusion générale à partir de cette observation. Car, les autres villages (Çerven Breg et Reseleç) où sont apparus les premiers Pomaks se trouvent au centre de la zone pomake. Ils sont deux villages voisins fondés sur la ri­vière Iskır.
3. Le tahrir defter de 1545

Pour l'étape suivant, nous disposons d'un mufassal (registre dé­taillé) de l'époque du Sultan Süleyman le Législateur. Le document ne porte pas la date dans son texte, mais on peut le dater d'environ 1545. Ce registre inédit est conservé dans le Başbakanlık Osmanlı Arşivi (Archives ottomanes du Premier Ministère), à Istanbul, classé sous le numéro 416 dans le fonds de Tapu Tahrir Defters (nommé ci‑après « TD n°416 » en abrégé). Nous avons également une autre copie de ce registre qui est conservé aussi dans le Başbakanlık Osmanlı Arşivi sous la cote TD n°452. Les inscriptions de ces regis­tres sont identiques. Probablement le registre n° 416 est original (asıl), alors que le registre n°452 est la copie (suret).

Le village de Dıbene, n'étant pas mentionné dans le registre pré­cédent (MM n°11), est enregistré maintenant dans le registre de 1545. On peut en déduire qu'il est récemment établi entre les années 1516 et 1545. Le registre de 1545 indique que le village de Dıbene est « haric ez defter-i atik » (non mentionné dans le registre précé­dent)[49]. De même le registre synoptique (icmal) de 1516 (TD 370) note que Dıbene est un village déserté (hali mezraa)[50]. Le registre de 1545 fait mention l'existence de 13 ménages, 9 célibataires et 1 veuve, tout chrétiens[51].

Le registre de 1545 montre que le nombre de villages compor­tant des Musulmans a augmenté. On comptait maintenant 13 villages (9 en 1516) peuplés aussi de Musulmans, alors que le nombre de villages entièrement chrétiens avait été baissé. D'après le registre de 1545, on peut dresser la liste des villages peuplés de Pomaks et le nombre de ménages musulmans et célibataires musulmans (Tableau n° 7 ).
Tableau n° 7 : Les Musulmans en 1545

*FA : Fils d'Abdullah
**PFA : Petits-fils d'Abdullah
*** On obtient le nombre des individus en multipliant par 5 le nombre des ménages[52].

 

La population musulmane est passé de 15 ménages et 6 céliba­taires (=81 individus) en 1516 à 25 ménages et 9 célibataires (=134 individus) en 1545, soit une croissance de 165 %[53] .

En 1545, 16 des 25 des individus chefs de ménages et 4 des 9 célibataires (mücerred) musulmans sont fils d'Abdullah. Egalement dans nos villages, 2 des 25 des chefs de famille des foyers musul­mans et 2 des 9 célibataires (mücerred) musulmans sont des petits-fils d'Abdullah. En d'autres termes, 71,64 % des musulmans sont produits d'une conversion locale[54].

L'autre partie de la population musulmane peut être aussi d'ori­gine bulgare de troisième ou quatrième génération. Il ne faut pas oublier que grâce au nom donné « Abdullah », nous pouvons déter­miner seulement les Musulmans de première génération et dans cer­tains cas, les musulmans de seconde génération et que dans les regis­tres, il n'y a pas d'indice permettant de déterminer des musulmans de troisième ou quatrième génération. C'est pourquoi, le taux des Mu­sulmans d'origine bulgare peut être plus élevé en réalité que le taux donné plus haut. En d'autres termes, les musulmans de troisième ou quatrième génération sont explicables par les musulmans de pre­mière et de seconde génération inscrits dans le registre de 1516.
4. Le tahrir defter de 1579

Le quatrième registre dont nous disposons est aussi un mufassal inédit. Il s'intitule Defter-i Mufassal-i Liva-i Niğbolu (registre dé­taillé de la province de Nikopol). Il est daté de H.987 (1579) dans son texte. L'original (asıl) du registre, comportant le tuğra de Murat IIIe, est conservé à Ankara, dans la section de Kuyud-i Kadime (registres anciens) de Tapu Kadastro Genel Müdürlüğü (Direction générale des registres cadastraux). Il est enregistré sous le numéro 58. Nous allons citer ce registre comme « KK n°58 », en abrégé. Il y a également une copie (suret) de ce registre qui est conservé dans le Başbakanlık Osmanlı Arşivi à Istanbul. Il est inscrit sous le numéro 718 du fonds de Tapu Tahrir Defterleri (nommé ci-après « TD n°718 »). Il manque les premiers pages du registre de TD n°718. Toutes les inscriptions de ce registre sont les mêmes que celles du registre KK n°58.

Le registre KK n°58 a une belle écriture, alors que celui TD °718 a une mauvaise écriture. Nous avons consulté les deux registres aussi. Cependant les photocopies annexées à cette étude sont tirées, malheureusement, du registre TD n°718, non pas de celui KK n°58, puisque le Tapu Kadastro Genel Müdürlüğü n'accorde que l'autori­sation de photocopier d'un registre deux ou trois pages, alors que le Başbakanlık Osmanlı Arşivi donne les photocopies d'un tiers d'un registre.

Les villages de Breşte et Galata, n'existant pas dans le registre de 1545, sont enregistrés maintenant dans le registre de 1579. On peut en déduire que ces villages sont nouvellement fondés entre 1545 et 1579.

D'autre part on peut observer que dans le registre de 1579, le nombre des villages peuplés de Musulmans a augmenté. En 1579, il y avait 22 villages sur 40 peuplés de Pomaks. Ce qui montre que la majorité de nos 40 villages pomaks sont déjà peuplés partiellement de Pomaks en 1579.

D'après le registre de 1579, nous avons dressé la liste des villages peuplés de Pomaks et le nombre de ménages et célibataires musul­mans (voir le Tableau n° .

La population musulmane est passée de 25 ménages et 9 céliba­taires (=134 individus) en 1545 à 126 ménages et 71 célibataires (=701 individus) en 1579, soit une croissance de 523 % en 34 ans. La croissance rapide des musulmans s'explique par la conversion lo­cale. Dans nos villages de la zone pomake, en 1579, d'après le regis­tre KK n°58, les 24 des 126 des individus chefs de ménages et les 7 des 71 célibataires (mücerreds) musulmans sont fils d'Abdullah. Egalement dans nos villages, 4 des 126 des chefs de famille des foyers musulmans et les 2 des 71 célibataires (mücerreds) musulmans sont des petits fils d'Abdullah. Ce qui suppose que 21,25 % des mu­sulmans sont produit d'une conversion locale effectuée sur place, par conséquent d'origine bulgare.
Tableau n° 8 : Les Musulmans en 1579

* On obtient le nombre des individus en multipliant par 5 le nombre des ménages (Voir note 29).

L'autre partie de la population musulmane peut être aussi d'ori­gine bulgare de troisième ou quatrième génération. Il ne faut pas oublier que grâce au nom donné « Abdullah », nous pouvons déter­miner seulement les Musulmans de première génération et dans cer­tains cas, les musulmans de seconde génération et que dans les regis­tres, il n'y a pas d'indice permettant de déterminer des musulmans de troisième ou quatrième génération. C'est pourquoi, le taux des Mu­sulmans d'origine bulgare peut être plus élevé en réalité que le taux donné plus haut.

En résumé, en 1579, il y avait 126 ménages et 71 célibataires musulmans (en tout 701 individus), contre 2429 ménages et 1459 célibataires chrétiens (en tout 13 604 individus). 4,90 % de la popu­lation totale des villages se situant dans notre zone était déjà musul­mane. Ce qui montre que l'islamisation dans la région n'était plus négligeable.

D'ailleurs la grande partie de la population musulmane était d'origine d'une conversion locale. Le taux de nouveaux convertis re­présentait 41,97 % en 1516, 71,64 % en 1545 et 21,22 % en 1579. Il faut souligner que ce sont les taux des convertis de première et se­conde génération et que l'autre partie de la population musulmane peut être aussi d'origine d'une conversion de troisième ou quatrième génération.

Enfin, on peut préciser que la thèse selon laquelle l'apparition des Pomaks a eu lieu à la fin de XVI siècle et surtout au début du XVII siècle n'est pas en conformité avec les données des registres de 1479, 1516, 1545 et 1579. Car, comme on vient de le voir, même s'ils sont peu nombreux, il y avait des Pomaks aux XV et XVIe siècles.

On peut observer également l'apparition lente des Pomaks et l'augmentation progressive de la population pomake. Ce qui réfute la thèse de la conversion forcée.
5. Le Salname-i Vilayet-i Tuna de 1873

Sur la dernière colonne du tableau, sont indiquées les données tirées du Salname-i Vilayet-i Tuna de H.1290 (Annuaire de la Pro­vince du Danube de 1873) (nommé ci-après comme Salname, en abrégé). Nous avons constitué cette dernière colonne pour pouvoir faire comparaison entre les taux de la population musulmane de XVIe et XIXe siècles. D'après le Salname, dans nos 40 villages, en 1873, il y avait 4797 ménages et 13 495 mâles[55] musulmans (=37 480 individus) contre 4738 ménages et 9909 mâles non-musulmans (=33 599 individus). Ainsi, dans nos villages situant dans la zone pomake, 50,30 % des ménages et 57,66 % des mâles étaient Musul­mans. En convertissant le nombre des ménages en nombre d'indivi­dus, on peut affirmer que 52,73 % des individus étaient Musulmans.

Ainsi la population musulmane est passée de 126 ménages et 71 célibataires (=701 individus) en 1579 à 4797 ménages et 13 495 mâles (=37 480 individus) en 1873, soit une croissance de 5346 % en trois siècles (précisément 294 ans). En d'autres termes, la population musulmane a multiplié par 53 en trois siècles. En 1579, la population musulmane était 4,90 % de la population globale, alors qu'en 1873, la population musulmane représentait 52,73 % en gros de la popula­tion totale.

Par contre, dans nos villages, la population chrétienne est passée de 2429 ménages et 1459 célibataires (=13 609 individus) en 1579 à 4738 ménages et 9909 mâles (=33 599 individus) en 1873, soit une croissance de 246 % en trois siècles (précisément 294 ans). En d'au­tres termes, la population chrétienne a multiplié par 2.46 en trois siècles. En 1579, la population chrétienne était 95,10 % de la popu­lation globale, alors qu'en 1873, la population chrétienne ne repré­sentait que 47,27 % de la population totale.

Conclusion

En résumé, nous pouvons donner les tableaux suivants:
Tableau n° 9 : Les Musulmans en 1516

Tableau n° 10 :  Les Musulmans en 1545

Tableau n° 11 :  Les Musulmans en 1579

De ces tableaux nous pouvons obtenir le pourcentage des nou­veaux convertis dans chaque année.
Tableau n°12 :  Le pourcentage des nouveaux convertis

FA : Fils d'Abdullah
PFA : Petit-fils d'Abdullah

Du tableau n° 12, on peut observer, premièrement, qu'une bonne partie de la population musulmane (42 % en 1516, 72 % en 1545 et 21 % en 1579) est le fils d'Abdullah et les petits-fils d'Abdullah, c'est‑à‑dire des nouveaux convertis. La partie de non-nouveaux con­vertis de la population musulmane peut être aussi d'origine conver­sion locale. Car, sur ce tableau, figurent seulement les fils d'Abdul­lah et les petits-fils d'Abdullah, c'est‑à‑dire les Musulmans de pre­mière et seconde génération. Il est tout à fait normal qu'il y ait aussi des musulmans de troisième ou quatrième génération. C'est pour­quoi, le taux des Musulmans d'origine conversion locale peut être plus élevé en réalité que le taux donné plus haut. Par exemple, les Musulmans non-fils d'Abdullah ou non-petits-fils d'Abdullah inscrits dans le registre de 1579 peuvent être des petits-fils des fils d'Abdul­lah inscrits dans le registre de 1516.

Alors, les tahrir defters ottomans montrent que la plus grande partie des premiers Musulmans dans les villages pomaks sont d'ori­gine d'une conversion locale. On peut même supposer que les mu­sulmans qui ne sont pas des nouveaux convertis sont probablement des Musulmans de seconde ou troisième génération.

On peut observer également que l'apparition des premiers Mu­sulmans n'est pas datable. Il s'agit d'un processus long et lent. Durant un siècle, seulement 5 % de la population sont devenues musulmans. Comme le montre notre tableau, dans un village, on dénombrait par exemple, 1 ménage musulman en 1516, 2 en 1545 et 3 en 1579. Ce qui est réfute la thèse de la conversion forcée des Pomaks à l'Islam.

***

Il faut avouer qu'il y a un vrai problème qui se pose à propos de la détermination des Pomaks. On ne rencontre aucunement le terme « Pomak » dans les tahrir defters ottomans que nous avons exami­nés[56]. Alors que notre travail a pur but d'éclairer l'origine des Po­maks. Nous présentons les habitants musulmans des 40 villages se trouvant dans une certaine zone situant entre Lofça, Plevne, Rahova et Ivraça comme Pomaks. La documentation ottomane emploie le mot « Muslim » à propos des « habitants musulmans » de ces villa­ges. Pour le XIXe siècle, nous savons que les habitants de ces villa­ges désignés par le mot « Muslim » dans la documentation ottomane étaient Pomaks. Car, nous avons assez de preuves, surtout les récits de voyages, des études[57], indiquant que les Musulmans de ces villa­ges se disent « Pomaks » et qu'ils parlent le bulgare comme langue maternelle. Par contre, pour les XVe et XVIe siècles, nous n'avons aucune preuve pour monter que les habitants musulmans de ces vil­lages sont désignés également par le nom « Pomaks ».

Nous avons montré que la forte majorité des premiers Musul­mans de nos villages étaient des nouveaux convertis. Mais nous ne savons pas si ces nouveaux convertis se disaient « Pomaks » au XVIe siècle. En d'autres termes, on ne peut pas savoir, si les nou­veaux convertis étaient des Pomaks ou des Musulmans non-pomaks. Car, la conversion des Bulgares à l'Islam a eu lieu non seulement dans notre zone pomake, mais aussi dans toute la Bulgarie. Par exemple, d'après les tahrir defters de 1516, 1545 et dans les villages de Presyaka[58] et Smoçan[59] très proche de la zone pomake, il y avait des familles converties. Pourquoi, les habitants de ces villages ne devenaient-ils pas Pomaks ? Pourquoi, les autres convertis d'ori­gine bulgare ne s'appelaient-ils pas Pomaks, alors que ceux de nos 40 villages s'appelaient Pomaks. C'est une énigme; pour sa solution, nous ne disposons d'aucune donnée historique.

On peut se demander si les nouveaux convertis dans nos 40 vil­lages ne s'appelaient pas Pomaks au XVIe siècle. Nous ne savons même pas le siècle de l'apparition du mot « Pomak », ni son véritable sens. Par conséquent, en réalité notre travail se repose sur une hypo­thèse selon laquelle les habitants musulmans au XVI siècle des 40 villages examinés s'appelaient Pomaks, alors que nous ne sommes pas à la hauteur de prouver cette supposition. Dans ce cas, il vaut mieux dire que notre travail était, non pas sur « Pomaks », mais sur les « premiers habitants musulmans » des 40 villages que nous sa­vons qu'ils étaient peuplés de Pomaks au XIXe siècle.

Egalement on peut se demander, pourquoi les convertis de 40 villages ont pu garder leur langue ancestrale, alors que les convertis des autres régions n'ont pas pu le faire et sont devenus avec le temps turcophones ? Pourquoi, les convertis de nos 40 villages ne se sont-ils pas assimilés, alors que les autres convertis se sont assimilés ? On peut penser que nos 40 villages se trouvent loin du peuplement turc et qu'il n'y a pas de village mixte pomako-turc, par conséquent ils ont pu garder leur langue bulgare et leur culture, alors que les convertis d'autres régions vivaient ensemble avec les Turcs et avec le temps, ils se sont assimilés. C'est une façon d'interpréter le phénomène. Mais nous n'avons pas de preuve pour vérifier la validité de cette interprétation.

Il y a également une autre région peuplée des Pomaks, la massive des Rhodopes ; pourquoi ces deux communautés distinctes l'une de l'autre sont-ils désignées par le même nom ? Le point commun entre les Pomaks de Lofça et ceux de Rhodopes est qu'ils sont bulgaro­phones et musulmans. Mais la relation entre elles reste obscure. Peut-être que la solution du problème se trouve là.

[Пламен Пасков]

La documantation ottomane

A. Documents InedIts
1. BaşbakanlIK OSMANLI ARşIVI (BOA) (Archives ottomanes de la Présidence du Conseil),  Istanbul
a) Tapu Tahrir Defterleri (TD) (Les registres de recense­ment)
TD n 370: Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli, 1530.
TD n 382: Mufassal, Vakif, Niğbolu, environ 1545.
TD n 416: Mufassal, Niğbolu, environ 1545.
TD n 452: Mufassal, Niğbolu, environ 1545.
TD n 718: Defter-i Mufassal-i Liva-i Niğbolu, 1579.
TD n 775: Mufassal Avariz Haneleri Defteri, Nigbolu, 1642.

b) Maliyeden Müdevver Defterler (MM) (Les registres issus du Ministère de la Fi­nance)
MM n 11: Defter-i Mufassal-i Vilayet-i Niğbolu, 1516.

c) Kepeci Tasnifi (Classement de Kepeci)
Mevkufat Defteri n 2915: Niğbolu Livası Bedel, Nüzül ve Avariz Haneleri, 1751.
Nüfus Defteri n 6567, 1850.

d) Temettüat Defterleri
Temettüat Defteri, n°15725 (1845).
Temettüat Defteri, n°15758 (1845).

2. taPU KADASTRO GENEL MÜDÜRLÜGÜ (Direction générale des registres cadastraux), ANKARA
Kuyud-i Kadime, Defter n° 58: Defter-i Mufassal-i Liva-i Nigbolu, 1579.

B. salname-i vilayet-i tuna de 1873: Couverture extérieure:  Salname, Sene 1290, Def’a 6, Matbaa-i Vilayet-i Tuna, Rusçuk. Couverture intérieure: Salname-i Tuna: İşbu binikiyüzdoksan sene-i hicriyesi salnamesi altıncı def’a olarak cem ve tertip kılınmıstır (Bibliothéque de Türk Tarih Kurumu, Ankara, Côte: AII.2077).

C. recueIls de Documents EdItes
CvetkoVa (Bistra) et MutafČieva (Vera) (Sous la rédaction de), Turski izvori za Bălgarskata  istorija, Serija VX-XVI, Sofia, Izdanie na Bălgarskata Akademija na Naukite, 1964, Tome I.
Todorov (Nikolai) et Netkov (Boris) (Sous la rédaction de), Turski izvori za Bălgarskata  istorija, Serija VX-XVI, Sofia, Izdanie na Bălgarskata Akademija na Naukite, 1966, Tome II.
CvetkoVa (Bistra) et RAZBOJNIKOV (A.) (Sous la rédaction de), Turski izvori za Bãlgarskata  istorija, Sofia, Izdanie na Bălgarskata Akademija na Naukite, 1972, Tome III.
hristo (Hristov) (Sous la rédaction de), Turski izvori za Bălgarskata  istorija, Sofia, Izdanie na Bălgarskata Akademija na Naukite, 1973, Tome IV.
CvetkoVa (Bistra) (Sous la rédaction de), Turski izvori za Bãlgarskata  istorija, Sofia, Izdanie na Bălgarskata Akademija na Naukite, 1974, Tome V.
Todorov (Nikolai) et KALICIN (Marija) (Sous la rédaction de), Turski izvori za Bălgarskata  istorija, Sofia, Izdanie na Bălgarskata Akademija na Naukite, 1977, Tome VI.

Supplément  1: La carte des villages pomaks de Lofça
Supplément 2: L'enregistrement  du village de Çamakofça
(Extrait du BOA, TD no 416, p.141)

Supplément nd 3: L'enregistrement  du village de Galata
(Extrait du BOA, TD no 718, p.407)

Supplement no 4: L'enregistremet  du village de Ugırçin
(Extrait du BOA, TD no 370, p.534)

RESUME : Les orIgInes des Pomaks de Lofça d'après les tahrIr defters ottomans : 1479-1579.- Les Pomaks sont une communauté musulmane de langue bulgare. Avant la guerre turco-russe de 1877-1878, les Pomaks vivaient en deux régions: dans les Rhodopes et dans la région de Lofça (Loveč) en Bulgarie. Les origines des Pomaks de Lofça restent obscures. Selon les historiens bulgares, les Pomaks de Lofça sont de pure race bulgare et convertis à l’Islam par la force à l’époque ottomane. Cet article a pour objet de résoudre le problème de l’origine des Pomaks de Lofça à partir des tahrir defters (registres de recensement) ottomans inédits des XVe et XVIe siecles. Ces registres montrent que les premiers Pomaks de Lofça, dans la plus grande partie, sont d’origine d’une conversion effectuée sur place. Car, 42 % en 1616, 72 % en 1545 et 21 % en 1579 des individus musulmans sont des fils d’Abdullah, c’est-à-dire des nouveaux convertis. Cet article montre également que l’apparition des premiers Pomaks n’est pas datable. Il s’agit d’un processus long et lent. Durant un siècle (1479-1579), seulement 5 % de la population des 40 villages sont devenus musulmans. Ceci réfute la thèse de la conversion forcée des Pomaks à l’Islam.

ABSTRACT: THE ORIGINES OF LOFCA POMAKS ACCORDING TO OTTOMAN TAHRIR DEFTERS: 1479-1579.- The Pomaks are a Bulgarian speaking Muslim community. They used to live mainly in two regions before the Turkish-Russian War of 1877-1878. Those regions were Rhodopes and Lofca (Lofça, Loveč) in Bulgaria. The origins of Lofca Pomaks remain rather unclear. According to Bulgarian historians, Lofca Pomaks are of Bulgarian race and during the Ottoman rule, they converted to Islam under coercion. This article purports to resolve the question of the origin of the Lofca Pomaks through examination of the unpublished Ottoman tahrir defters (census registers) of 15th and 16th centuries. Those registers reveals that vast majority of the earlier Pomaks of Lofca converted to Islam. In 1516 42%, in 1545 72% and in 1579 21% of the Muslim Lofca Pomaks' names were “son of Abdullah”, i.e. new converts. Moreover this article demonstrates that it is not possible to determine exactly on which date the first Muslim Pomaks began to emerge. It was a lengthy process. Throughout a century (1479-1579), only 5% of the total population of 40 villages became Muslims. Accordingly, it seems difficult to argue that the Pomaks converted to Islam under coercion.

* Maître de conférences, Université d'Uludag, IIBF, Bursa-Turquie.

Abréviations. BOA : Başbakanlık Osmanlı Arşivi (Archives ottomanes de la Présidence du Conseil), Istanbul ;  TD : Tahrir Defteri (Registre de recensement) ; MM : Maliye­den Müdevver Defterler (Registres issus du Ministère de la Finance) ; TKGM : Tapu Kadastro Genel Müdürlüğü (Direction générale des registres cadas­traux), Ankara ; KK : Kuyud-i Kadime (Registres anciens)

[1]. Selon l'explication courante, le mot « Pomak » viendrait plus probablement du verbe bulgare « pomagam » (aider), et signifierait auxiliaires (« pomagaci »). Voir Felix Kanitz, « Die moslemisch-bulgarischen Pomaci und Zigeuner im nördli­chen Balkangebeite », Mittelungen des anthropologischen Gesellschaft in Wien, 1876, Bd. 6, p.75 ; Felix Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan, Leipzig, 1880-1882, tome II, p.182. Cette interprétation est reprise par plusieurs auteurs. Les Po­maks se sont appelés généralement en Macédoine « Torbei » et souvent « Poturi ». Dans les Rhodopes, les Pomaks sont aussi désignés par les mots « Agarjani » ou « Achrjani ». Voir Ahmet Cevat Eren, « Pomaklar », Islam Ansiklopedisi, IX, p.573 ; Id., « Pomaklara Dair » Türk Kültürü, I/4, 1963, p.39). Les appellations comme « Bălgarite Mohame­dani » (Musulmans  bulgares ou Mahométans bulgares) sont des inventions académiques qui ne sont pas du tout connues avant les années 1870. Egalement, du côté turc, l'appellation « Pomak Türkleri » (Turcs pomaks), elle aussi, fabriquée. Pour l'utilisation de cette appellation voir par exemple, Halim çavuşoğlu, Balkanlarda Pomak Türkleri, Ankara, Köksav Yayınları, 1993 ; Hüseyin Memişoğlu, Pomak Türklerinin Tarihi Geçmişinden Sayfalar, Ankara, 1991, p.5-26).

[2]. « Loveč » en bulgare. Dans cette étude, nous utilisons en principe la version ottomane des noms de lieux.

[3]. « Lofça Pomakları » en turc et « Lovčanski Pomaci » en bulgare.

[4]. Konstantin Los. Jireček, Dejiny naroda bulharskeho, Nahledam B. Tempskéno, Praze, 1876, p.525.

[5]. E. Arvanitou, Turcs et Pomaks en Grèce du Nord, Thèse de 3° cycle, Université de Paris VII, 1984 ; Fehim Bayraktarevic, « Pomaks », Encyclopedie de l'Islam, 1° éd. t.III, p.1148-1150 ; çavuşoğlu, op.cit., G. čičovski, Bălgaromoha­medanskijat problem, Sofia, 1935 ; Rik Egbert, op.cit.; Ahmet Cevat Eren, « Pomaklar », Islam Ansiklopedisi, IX, p.572-476 ; « Pomaklara Dair » Türk Kül­türü, I/4, 1963, p.37-41 ; Wolfgang Höpken, « Türken und Pomaken in Bulgarien », Südosteuropa Mitteilungen, 32 (2), 1992, p.141-151 ; Dennis Hupchick, « Seventeenth Century Bulgarian Pomaks : Forced or Voluntary Converts to Islam? », in Steven B. Vardy et Agnes H. Vardy, eds., Society in Change : Studies in Honor of Béla K. Kirly, Colombia, 1983, p.305-314; Iz minaloto na Bălgarite Mohame­dani v Rodopite [Kolektiven Cbornik, Izdatelstvo na Bălgarskata Akademija na Naukite, Sofia, 1958 ; Julien Javerdac, « Les Pomaks : Turcs ou Bulgares ? », Bal­kan (Bordeaux), 1989, p.21-24 ; Patriarch Kiril, Bălgaromohamedanski selista v Jznite Rodopi Sofia, Sinadalno Knigoizdatelstvo, 1960, 103 p. ; H. Konstantinov, « Narodni Prava i Obicai ou cepinskite pomaci », Naraodni umotvorenija, 1898, 15, p.263-265 ; K. Lambrev, « Balgaromohamedanite v Rodopite mezdu dvete svetovni vojni » dans Iz minaloto... p.122-137 ; gianni D. Magkrioti, « Pomakoi i Rodo­paioi », Thrakika, seira deftera, 3 (1980/1981), p.42-64 ; P. Marinov, « Iz mirogleta na sredno rodopskite Bălgari-mohamedani », Bălgarski Narod, II/1, Sofia, 1947 ; Memişoğlu, op.cit.; Sarides, op.cit. ; Enver M. Şerifgil, « Toponomik Bir Araştırma: Göçler ve Yer Adları (Türkler, Pomaklar ve Bulgarlar) », Türk Dünyası Araştırma­ları Dergisi, 11/12, 1980, p.81-126 ; Tatjana Seyppel, « Pomaks in Northeastern Greece: an En­dangered Balkan Population », Journal Institute of Muslim Minority Affairs, 1989, Vol.10, No 1, p.42 ; Tatjana Seyppel, « Sag es rihting: Wir sind Pomaken », Progrom: Zeitschrift für bedrohte Volker, Göttingen, Vol. 12, No.144, 1988, p.16-18 ; C. Silvermann, « Pomaks », Muslims Peoples : A World Ethnographic Survey, (Ed. par R. V. Weekes), Westport, CT, 1984, Vol. 2, p.612-616 ; Stoju N. Šiškov, Bălgaro-mohamedanite (Pomaci). Plovdiv, Tărgovska pecatnica, 1936, 118 p. ; K. Vasiliev, Rodopskite Bălgari mo­hamedani, Sofia, 1961 ; Bernard Vernier, Rapport de parenté et rapport de domi­nation. Etude de cas : Représentation mythique du monde et domination masculine chez les Pomaques, Thèse de 3° cycle, sous la direction de P. Bourdieu, Ecole des Hautes Etudes en Sciences sociales de Paris, 1977 ; N. Vrancev, Balgari mohame­dani (Pomaci), Sofia, 1948. (=Bălgarski narod, 2) ; A. Želyaskova, « The Problem of Authenticity of some Domestic Sources on the Islamization of the Rhodopes », Etudes balkani­ques, (Sofia), 1990, 4, p.105-111.

[6]. A. Iširkov, « Selo Galata », Loveč i Lovčansko, Sofia, 1932, t.4, p.201-208 ; Geno Ivanov, « Za minaloto na lovčanskite pomaci », Loveč i Lovčansko, Sofia, 1932, t.5, p.26-32 ; Felix Kanitz, op.cit. ; Bernard Lory, « Une communauté mu­sulmane oubliée; Les pomaks de Loveč », Turcica (France), 1987, tome 19, p.95-117 ; Vasil Mikov, « Bălgarskite mohamedani v Tetevensko, Lukovitsko i Belosla­tinsko », Rodina, 1941, 3, p.51-68 ; Vasil Mikov, « Pomacite od dolinite na r. Iskăr i Vit », Zora, n° 3934, 15 août 1932, p.2 ; L.Miletič, « Lovčanskite Pomaci », Băl­garski Pregled, (Sofia) 1899, kn. 5, p.67-78 ; Petăr Petrov, Pomohamedančveneto v Loveskija kraj (galavno v selata Bălgarski Izvor, Gradešnica, Galata i Pomaška Lešnica), Loveč, 1964, 50 p. ; Vasil Savov, « Lovčanskite pomaci i tehniyat go­vor », Izvestia na seminara po slavjanska filologija pri Iniversiteta v Sofija, 1931, kn.7, p.1-34.

[7]. Lory, op.cit., p.95.

[8]. Ami Boué, Receuil d'itinéraires dans la Turquie d'Europe, Vienne, En commission chez W. Braumüller, Librairie de l'Académie impériale des sciences, 1854, Tome Ier, p.24. En 1867, Ljuben Karavelov a abordait la question pomake (Săbrani Sacinenija, t.4, Sofia, 1984, cité par Lory, op.cit., p.96. Enfin la première étude véritable consacrée aux Pomaks de Lofça revient à Felix Kanitz (« Die moslemisch-bulgarischen Pomaci... », op.cit.)

[9]. D'après la carte de la division administrative donnée par Nikolay Micev et Petăr Koledarov, Rečnik na selištata i selišnite imena v Bălgarija : 1878-1987, Sofia, Nauka i Izkustvo, 1989, p.2-3.

[10]. Miletič, op. cit.

[11]. Voir par exemple, Lory, op. cit. ; Ivanov, op. cit. ; Miletič, op. cit. ; Savof, op. cit.

[12]. Lory, op. cit., p.98 ; Gjuzelev, op. cit., p.18.

[13]. Lory, op. cit., p.97-98.

[14]. Lory, op. cit.

[15]. Konstantin Ireček, Knjazestvo Bălgarija, Cast I : Bălgarska Dăržava, Plovdiv, Izdanie i Pecat na Xr. Ganov, 1899, p.119.

[16]. Nous n'avons rencontré aucune phrase concernant les origines des Pomaks de Lofça chez les auteurs turcs. Ils se contentent d'indiquer en quelques lignes qu'il y a aussi des Pomaks vivant dans la région de Lofça et de Plevne. En effet, l'existence même des Pomaks à Lofça est d'ordre de réfuter leurs arguments à propos de l'origine turque des Pomaks, car leurs arguments sont fondés essentiellement sur les données géographiques et surtout toponymiques concernant la région des Rhodopes.

[17]. Pour la valeur des tahrir defters ottomans comme source pour l'histoire démographique, voir : Ömer Lutfi Barkan, « Essai sur les données statistiques des régistres de recensement dans l'Empire ottoman aux XVe et XVIe siècles », Journal of the Economic and Social History of the Orient, I, 1958, p.7-36 ; Bistra Cvetkova, « Ottoman Tahrir Defters as a Source for Studies on the History of Bulgaria and the Balkans », Archivum Ottomanicum, 8, 1983, pp.123-213.

[18]. Les mücerreds sont des jeunes mâles ayant atteint l'age de l'imposition et non mariés encore.

[19]. Par exemple, Boué, op.cit., p.24 ; Ubicini, cité par Lory, op.cit., p.97 ; Kanitz, « Die moslemisch-bulgarischen Pomaci... », op.cit., p.75 ; Donau-Bulgarien und der Balkan, op.cit., t.II, p.271 ; Constantin Jireček, Geschiste der Bulgaren, Prague, 1876, p.356, 457, 520, 568 et 578 cité par Fehim Bajraktarevic, « Pomaks », Encyclopedie de l'Islam, 1er éd.  t.III, p.1148-1150.

[20]. Miletič, op.cit., p.69 ; Savof, op.cit., p.1-2 ; Mikov, op.cit., p.56 ; Iširkov, op.cit., p.205 ; Ivanov, op.cit., p.30 ; Cvetkova, 30-33 ; Petrov, Sădbonosni vekove za Bălgarskata naradnost op.cit., p.295 ; Petrov, Pomohamedancveneto v Loveskija kraj, op.cit., p.35; Lory, op.cit ; Ireček, Knjazestvo Bălgarija, Cast I : Bălgarska Dăržava, op.cit., p.118-119 ; Cast II : Patuvanija po Bălgarija, op.cit., p.900-905;

[21]. Todorov et Nedkov (éds.), Turski izvori, op.cit., t.II, p.160-334.

[22]. Ibid. t.II, p.160.

[23]. Cvetkova, « Ottoman Tahrir Defters... », op. cit., p.138.

[24]. Voir par exemple, Machiel Kiel, « La diffusion de l'Islam dans les campagnes bulgares à l'époque ottoman (XV-XIXe siè­cle) Colonisation et conversion », Revue du Monde musulman et de la Méditerran­née, 1992/4, n°66, p.40 ; Rumen P. Kovačev,  Ein neuentdeck­tes Timar-Register über Nordbulgarien aus dem späten 15. Jahrhundert , Südost-Forschungen, Band L (50), 1991 (München), p.236-237.

[25]. « Hane » peut être communément traduit en français par le mot « famille ». Nous avons traduit le terme ottoman « hane » par le mot « ménage » (parfois « foyers » ou « feux »). Car, le terme « hane » est une unité fiscale dans le contexte des registres ottomans.

[26]. Todorov et Nedkov (éds.), Turski izvori, op.cit., t.II, p.285.

[27]. Ibid., t.II, p.242.

[28]. Ibid., t.II, p..241.

[29]. On admet généralement qu'un ménage musulman se composait de 5 indivi­dus (pour le problème de la taille de hane, voir Kemal H. Karpat, Ottoman Popula­tion : 1830-1914, Wisconsin, The University of Wisconsin Press, 1985, p.9-10). Pour trouver la population nous multiplions par 5 le nombre de ménage, et à ce chif­fre, nous ajoutons le nombre de célibataires et veuves. Ainsi 15 ménages et 6 céliba­taires font 81 individus (155=75+6=81). On compte également de la même façon le nombre d'individus dans le recensement de 1479 (45=20). Ensuite, on trouve le pourcentage (2081; 100?).

[30]. Todorov et Nedkov (éds.), Turski izvori, op.cit., t.II, p.284 ; Voir égale­ment Petrov, Pomohamedančveneto v Loveskija kraj, op.cit., p.24 ; Bistra Cvetkova, « Teteven i Tetevensko prez Osmanskoto Vladiçestvo do Vazrazdaneto », in Tete­ven, Sofia, 1977, p.32.

[31]. Mičev et Koledorov, op. cit., p.51.

[32]. Salname-i Vilayet-i Tuna, op.cit., p.255. Il est à noter que le recensement ottoman ne comptait pas les femmes jusqu'à des années 1880. Voir Karpat, op.cit., p.10.

[33]. Nikoloi Todorov et Boris Nedkov (éds.), Turski izvori za Bălgarskata Istorija,  Sofija, Bălgarskata Akademija na Naukite, 1966, t.II, s.285.

[34]. Ibid., t.II, p.247, 263.

[35]. Ibid., t.II, p.251.

[36]. Ibid., t.II, p.271.

[37]. Voir Lory, op. cit., p.99.

[38]. En effet, nous ne savons pas si ces quatre familles désignées par nous comme « premiers Pomaks » s'appelaient, à cette époque, Pomaks. Nous ne savons pas à quelle époque l'appellation  Pomak  est-elle apparue. Comme nous l'avons expliqué dans l'introduction nous avons accepté les premiers musulmans de ces 40 villages examinés comme Pomaks. Ce n'est qu'une supposition. La seule chose que nous pouvons prouver est qu'ils étaient les premiers « habitants musulmans » des villages qui sont peuplés de Pomaks au XIXe siècle.

[39]. Gorni et Dolni Dibnik eux non plus ne sont pas inscrits dans le registre de 1479, cependant on sait que ces deux Dibniks étaient les villages de vakıf, c'est pourquoi, il est normal qu'ils ne soient pas dans le enregistré de 1479.

[40]. On peut toute fois se rappeler qu'il manque deux feuilles du registre de 1479. Il est possible que certains de ces villages soient enregistrés sur les feuilles disparus. Cependant la grande partie de ces villages n'est pas inscrite dans les regis­tres suivants (1516, 1545 et 1579), alors qu'ils sont complets.

[41]. En effet 24, car le registre de 1479 indique que Dibene était un village dé­serté en 1479 (op. cit., p.293).

[42]. Voir par exemple, BOA, MM n°11, p.91, 110, 136, 140, 220, 254, 2457, 285 TD n°370, p.513, 515 ; TD n°416, p.93, 118, 386.

[43]. Nous citons de la façon abrégée ce registre « MM n°11 ».

[44]. Nous citons de la façon abrégée ce registre « TD n°370 ».

[45]. Halil Inalcık,  Giriş , in 438 Numaralı Muhasebe-i Vilayet-i Anadolu Defteri, Ankara, Başbakanlık Devlet Arşivleri Genel Müdürlüğü Yayınları, 1993, p.6. Les Muhasebe Defterleri pour les vilayets d'Anadolu, Karaman et Rum sont publiés par Başbakanlık Devlet Arşivleri Genel Müdürlüğü, alors que le Muhasebe Defteri du Provence de Rumeli (TD n°370) n'a pas été publié).

[46]. BOA, MM n°11, p.164, 165, 256, 164.

[47]. Pour le calcul voir supra note 29. (Les 15 ménages et 6 célibataires font 81 individus 155=75+6=81. On compte également de la même façon le nombre d'individus dans le recensement de 1479 (45=20). Ensuite on trouve le pourcentage (2081; 100?).

[48]. Nous convertissons d'abord le chiffre de nombre de ménages en nombre d'individus en multiliant par 5. Voir supra, note 29.

[49]. BOA, MM n°416, p.384.

[50]. BOA, TD n°370, s.535.

[51]. BOA, MM n°416, p.384.

[52]. Voir supra note 29. Pour trouver la population nous multiplions par 5 le nombre de ménages, et à ce chiffre, nous ajoutons le nombre de célibataires et veu­ves. Ainsi 15 ménages et 6 célibataires font 81 individus (155=75+6=81). On compte également de la même façon le nombre d'individus dans le recensement de 1479 (45=20). Ensuite, on trouve le pourcentage (2081; 100?).

[53]. Pour le calcul de pourcentage, voir supra note 29.

[54]. Nous convertissons d'abord les chiffres de nombre de ménages en nom­bres individus en multipliant par 5. Voir supra, note 29.

[55]. L'administration ottomane ne recensait pas les femmes jusqu'en 1882 (Voir Karpat, op.cit., p.10).

[56]. D'ailleurs il est coutume de souligner que le mot « Pomak » est inconnu dans la documentation ottomane et dans la littérature avant le XIXe siècle. Le do­cument le plus ancien comportant le nom « Pomak » est daté de 1820, dans lequel certains Pomaks de Lofça accusaient Kalinika, igumen de Monastère de Karlukova, d'aider à l'armée russe (P. Mutafciev, Iz nasit ctaroploniski manastiri, Cb. BAN, 1931, p.89 cité par Mikov, « Bălgarite Mohammadani... », op.cit., p.58). A notre avis, il faut traiter cette idée avec précaution, car ce sujet reste encore très peu étu­dié, et qu'un jour, un chercheur peut avoir la chance de découvrir ce mot dans la ri­che documentation ottomane antérieure au XIXe siècle. Même nous avons un in­dice : on sait que Müezzinzade Hafız Ahmed Paşa, grand vizir du Sultan Murad IV (ses vizirats : 1625-1626 et 1631-1632), était un Pomak (Ismail Hami Danişmend, Izahlı Osmanlı Tarihi Kronolojisi, (tome V: Osmanlı Devlet Erkanı), Istanbul, Türkiye Yayınevi, 1971, p.33-34).

[57]. Par exemple, Boué, op.cit., p.24 ; Ubicini, cité par Lory, op.cit., p.97 ; Kanitz, « Die moslemisch-bulgarischen Pomaci... », op.cit., p.75 ; Donau-Bulgarien und der Balkan, op.cit., t.II, p.271 ; Constantin Jireček , Geschiste der Bulgaren, Prague, 1876, p.356, 457, 520, 568 et 578 cité par Bajraktarevic, op.cit., 1150.

[58]. BOA, MM n°11, p.218 ; BOA, TD n°416, p.457.

[59]. BOA, TD n°452, p.268 ; BOA, TD n°718, p.427.

(c) Turcica, 1999. Toute redistribution de cet article est interdite sans autorisation.

Turcica : Revue des études turques est publiée par le Département d'études turques de l'Université des sciences humaines de Strasbourg ( http://www-umb.u-strasbg.fr ), l'équipe "Etudes turques et ottomanes (ESA 8032)" du CNRS et l'Association pour le développement des études turques (Avec le concours du Centre national de la recherche scientifique).

Turcica : Revue des études turques est éditée par Editions PEETERS, Bondgenotenlaan 153, B-3000 Leuven, Belgique ( http://www.peeters-leuven.be/ ).

[To Download Article: Peeters Online Journal ( http://poj.peeters-leuven.be/content.php?url=article&id=2004187&journal_code=TURC )]

Cet article peut être cité sous la forme suivante:
Kemal Gözler, « Les origines des Pomaks de Lofça d'après  les tahrir defters ottomans: 1479-1579 », Turcica : Revue des etudes turques, 1999, Tome 31, p.35-66. (www.anayasa.gen.tr/pomakturcica.htm).

[fotakiev]

Les origines des Pomaks de Lofça
d'après  les tahrir defters ottomans : 1479-1579

Kemal GÖZLER

in French language

http://www.anayasa.gen.tr/pomakturcica.htm

Невероятен материал!
Тук черно на бяло, от професор-турчин, работещ с османски дефтери в ръцете, на френски език, с научен подход са дадени (отново и отново) твърди доказателства, че ловешките помаци са наследници на ислямизирани българи!

Обърнете внимание на следното: точно Ловеч е крепостта която до последно не е била превземана. Превзета е чак през 1474 година (80 години след "официалното" падане на България през 1396)  и дотогава е била независима българска крепост. А в труда на г-н Гьозлер се изследва периода непосредственно след това: 1479-1579 година..

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36235.html#msg36235

Fotakiev, pırvo avtora e profesor po konstitucionno pravo i nyama za cel da dokazva tova koeto ti tvırdiş.

Защо трябва да има за цел?
Честните изследвания се правят, за да се провери дадена теза или хипотеза, а каквото изследването покаже - това!

Sıs statistiçeskite si danni toy dokazva samo çe ne e imalo nasilstveno islamizirane(podçertava go).

Не го доказва, а го предполага, на база бавното и постепенно ислямизиране на района.

Daje pita zaşto tezi sela sa se otıjdestvili kato Pomaci a drugite ne. Zaşto etniçeskite bulgari prieli İslyama sa se asimilirali.

Професора действително задава много въпроси, на които изследването му не дава категоричен отговор.
Но не ги е формулирал така, както ги представяте вие.
Като преведа целия материал от френски, ще ви дам за сравнение.
Между другото, subigi kurt, вие давате ли си сметка, че с вашия собствен израз Zaşto etniçeskite bulgari prieli İslyama sa se asimilirali вие де факто признавате, че асимилация на българи, конвертирани в ислям, е имало! То ест, че Митхад паша е прав (за кой ли път!) - мюсюлманите в България си имат български корен?
---------
"И, най-напред, трябва да се отбележи, че измежду българите, за които се проявява такъв жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. В това число няма нито татари, нито кавказци. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се смяташе по-рано; това са наследници на българите, приели исляма в епохата на завладяването и във времето, което го е последвало. Това са деца на същата тази страна, от същата раса, дошли от същия този клон. И те говорят само на български..."
----------

Pisal e çe Pomacite sa bılgarofoni no toy nikade ne e spomenal çe sa bulgari. To ako byaha bulgari tova otdavna şteşe da se dokaje.
May çe samo taka ti se iska i go sınuvaş..

Добре де, Кемал Гьозлер е писал безспорно следните неща:

1. Че са говорили на български.
Митхад паша го повтаря това през 1878 година още веднъж. Повтарят го и всички. Защото е очевиден факт даже и днес. Колкото и някои да се пънат да направят от местен диалект нов "македонски" език.

2. Че не са били мюсюлмани.
40 села обхваща изследването му!
Което още веднъж разбива на пух и прах теорията за хилядолетния ислям на Балканите и за тълпите мюсюлмани, от векове очакващи с нетърпение да дойдат османците да ги освободят от гадните българи-християни.

3. Че са станали мюсюлмани бавно и постепенно.
Което наистина иде да каже, че даже и да е имало насилственно ислямизиране в този район, то не е имало масови мащаби. Но което пак иде да каже, че хората са приемали изсляма доброзорно, защото освен икономическата принуда на данъчната система, друг фактор на въздействие, който да ги подтикне ей така, да си сменят вековна вяра, просто няма и не може да бъде измислен.

Е, като теглим чертата:

- били са в България (и са се съпротивлявали най-дълго: практически 80 години след загубата на официалната царска власт!)
- говорили са български
- не са били мюсюлмани
- били са християни

При това положение какви са били като народ? Банту? Или кечуа?

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36274.html#msg36274

Да, това е факт, за който свидетелстват регистрите, обект на изследването на този професор. Но не става ясно какви са били тези хора преди да приемат исляма - православни, павликяни, богомили...

Става, става!
Който знае френски и е прегледал материала в оригинал, си пише черно на бяло, още на първата таблица (началото на изследването през 1479 година):

Tableau n° 1 : La population musulmane et chrétienne dans les villages pomaks de Lofça
Популация от мюсюлмани и християни в помашките села на Ловешко.

chrétienne на френски е християни.

Така ли е, Метка? Толкова години беше в Белгия, тази дума от френския научи ли я поне?
Или лъжа?

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36275.html#msg36275

Това че е турски професор съвсем не значи нищо.Аз познавам един канадски професор които в началото като идваше в Брезница за изледвания, също твърдеше че имаме най-чистия български произход ама след няколко години теренни проучвания се отрече от това.

Метка, Метка... тия професори за теб нищо не значат. Исторически сведения - също. Даже и да са турски. Даже и да са османски. Даже и да са арабски. За канадски пък какво да говорим.
Между другото, ако си държиш на думата, че е имало такъв канадски професор, можеш ли да цитираш точните му имена - зер там, на терена сте общували, на твоя родна земя, както твърдиш, че искам да му задам няколко въпроса?
Или няма такъв?

Така че професори бол, под път и над път, ама помак професор в България скоро време нема да има.

Ти да не си правил етногенетическо изследване на всички български професори?
Ей на - Кемал Гьозлер държи в ръцете си дефтерите, спазва правилото: "Има документ - има история", и вади изводи, които за кой ли път потвърждават отдавна известното, ама не ти харесват.
Ти какво изследване за етногенезиса на българските професори имаш, за да си сигурен, че никой от тях нямало с помашки произход?

И докато нямаме нашенец професор в България, такива джавкащи като палета  неовъзродители има да преживяват още много безсънни нощи, сънуващи и бленуващи за Велика България от Памир до Адриатика и как помаците - "най новите и най чисти и древни, синеоки русокоси ариййци - БЪЛГАРИ" , като свързващ компонент стройме неонацизма български... .

Не разбрах - кого определяш като джафкащо пале и неовъзродител? Кемал Гьозлер?
И него ли писахте великобългарски шовинист?
 
Верно - прав си: гадно копеле се оказа този професор: вместо да удари с юмрук по масата, да скръцне със зъби и да отсече: помаците са чистокръвни османци! (щото това пък са твоите мокри сънища, нали така?), той да вземе така да се продаде на разни воленсидеровци и боянсаръевци.
Предател, невежа е този професор, афиф работа, бошлаф, издиша!

Ама маабетя ми беше за турския професор, всъщност аз се сетих за един друг турчин в град Гоце Делчев - Джавджет Зия които е участвал в репресийте през 1964 година на страната на възродителите,срещу помаците в Брезница .
Джавджет Зия е баща на бившия заместник министър на финансите Нахид Зия.

Което вероятно иде да рече, че щом Джевдет Зия е поддържал възродителния процес (сефте комендантски - я ги цялото ръководство на ДПС са такива - какво очаквате!), то и Кемал Гьозлер е същия и изследването му става само за подпалки на камината.
Тъй ли?

Така че този професор му кажете много поздрави от Метката и му предайте да ми дойде на гости, да направи изледванията си на терен а не в кабинет.

Метка, става смешно.
Човека изследва помаците в ловчанско, ти го каниш в Брезница, на другия край на България
Човека работи с османски дефтери, ти му казваш, че те били бошлаф, да ги забрави и да дойдел на място, за теренни изследвания, при тебе.
Човека спазва принципа "има документ - има история", ти настояваш, че при тебе и само при тебе била истината, щом си обърнал (колко е вярно, не е ясно все още) в правата вяра канадски професор.
Ти искаш да кажеш, че имаш в Брезница по-автентични османски архиви, документи, дефтери от тези, които професор Кемал Гьозлер има в Турция? При това, за Ловеч?
Това ли се опитваш да ни убедиш?

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36278.html#msg36278

Послед калема:
-Ако са верни и  четирите предположения ,немаш никакви грижи. Просто ти си човека. А , обаче и едно предположение да не е наред ,всичко отива на вятъра.
Според мен и четирите ти  предположения са вятър,Фотакиев . Искаш ли аргументи или напротифф.

Ок, цифри и факти, нищо друго:

1. Били са в България
Има ли съмнение, че Ловеч е бил Български от Аспарух до 1479 година, с прекъсване от стотина години византийска власт?
Няма.

2. Говорили са български
Ами говорили са. И сега говорят.
И ако моите думи не значат нищо, професор Гьозлер го пише многократно и на много места в студията си
Първите му 2 изречения в студията започват с думите:

Les Pomaks[1] sont une communauté musulmane de langue bulgare. Nous définissons donc l'identité pomake par ces deux élé­ments : appartenance à l'Islam comme religion et le bulgare comme langue maternelle.

"Помаците са мюсюлманска общност с български език. Ние определяме помашката идентичност по два елемента: принадлежност към религията и майчин език: български"

3. Не са били мюсюлмани
Ами наистина не са били.
Или, по-точно, мюсюлмански са били 0,08% (4 мюсюлмански към 487 християнски, без да броим 34 християнски вдовици - даже и това е преброено!) от домакинствата и 0,08% (20 мюсюлмански към 2435 плюс 34 вдовици) от хората.
Отново препратка към първата таблица на проф. Гьозлер,

Tableau n° 1 : La population musulmane et chrétienne dans les villages pomaks de Lofça

...където е изследвано състоянието към 1479 година, то ест, 5 години след падането на последната българска крепост - Ловеч.
Ясно се вижда, че от 40 села, само 4 домакинства са мюсюлмански, при 487 християнски. Ако става дума за физически лица (индивиди) в тези дефтери това също е записано: 20 мюсюлмани срещу 2469 християни.
Когато цифрите говорят, и боговете трябва да мълчат, за Метка и Шабан да не говорим.

4. Били са християни
Ами били са. 99,18% от всички домакинства и 99,19% от хората са били християни.
Още веднъж: вижте таблицата от 1479 година:
Tableau n° 1 : La population musulmane et chrétienne dans les villages pomaks de Lofça

Шабан?
Какъв е извода?

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36336.html#msg36336

Позовавайки се на регистрите от 1579 г. за Ловешко, мюсюлмани живеели в 22 села  от всички 40 населени места, но те съставлявали само 5 процента от броя на населението. Също добре е да се отбележе, че болшинството от мюсюлманите съставлявали синове и внуци на Абдуллах; в 1545г. – 71,46 процента а през 1579г. - 21,22 процента. Информацията извлечена от този регистър има две значения: от една страна, тя доказва валидността на аргумента подчертавайки бавен и постепеннен ислямизационен процес на Балканите; от друга страна тя опровергава чрез фактите на хронологията твърденията на българските историци за двете вълни на насилствено налагане на исляма....

Балканите е твърде генерализирано.
Изследването обхваща 40 села в ловешко, за периода от 1479-1579, и толкова. По Балканите този процес е протичал по различен начин в различните региони и епохи.
Че продължителността на този процес там може да предполага доброволност, е предположение на автара, но твърди доказателства няма.

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36335.html#msg36335

Цитираш мен, а се обръщаш към Метка?

Цитирам те, защото отговарям на теб.
Но питам Метка, защото превеждам френската дума за християнин: chrétienne - той е бил в Белгия с години, и, ако е научил езика, може да потвърди коректността на превода ми. Ако иска, естественно, че тя вашата мнителност няма край.

Фотакиев, ти виждал ли си османски данъчен регистър в оригинал? Ако беше виждал щеше да знаеш, че в тези регистри никъде не пише "християни".

Виждал съм. И във форума има. Трябва ли да пише християнин или българин? И аз, или проф. Гьозлер сме виновни, че османците не са ги броили за хора?
Или "Ахмед, син на Милко" не е достатъчно указание за това, че Милко е българин? И това ли искате да оспорвате?
В случая обсъждаме не османски документи, а публикацията на турски професор (направена на френски, изнесена тук от Джемал), който е работил с въпросните архиви в оригинал.
Към кого са вашите претенции?
Обсъждам строго темата и строго по публикацията.

Османската административна система дели хората на два вида "мюсюлмани" и "немюсюлмани". В случая професорът е констатирал увеличение на мюсюлманското спрямо немюсюлманско население.

Професора е констатирал количество на мюсюлмани 5 години след завладяване на региона в размер на 0.08% ислямизация - това е отправната точка.
Дебел черен кръст на теорията за тълпите мюсюлмани, очаквали правоверните османци като освободители от гадните християни.

Какви българи, какви християни ти се привиждат, не мога да разбера.

Повтарям за нарочно невиждащите и нарочно игнориращите ясните факти:
Става дума за България, която е била на Балканите от хилядолетия като народ, от 7 века като държава (ако изобщо броим Аспарух за начало на българската държавност в Европа, която всъщност започва минимум от 165 година), за хора, които са говорили тогава, говорили по-късно, говорят и днес български, и за хора, които в студията на Кемал Гьозлер са указани като християни.
Претенциите си отправяйте към него: аз само цитирам фактите такива, каквито са, и както са описани в студията. Това е и темата, която отвори Джемал, още веднъж ви напомням.

Остави френския вариант, в него манипулативно "гайримуслим" (немюсюлмани) е преведено на френски като "християни".

Как да го оставя, като това е темата, която отвори Джемал, такава е публикацията, която е указал в линка, и това са думите и термините, които са указани в публикацията?
Като искате нова тема с някакви ваши, по-оригинални, по-автентични османски регистри, дефтери, фермани и прочее, отваряйте си - тази е такава, и е отворена от уважаван помак-историк.

Eто една страница от оригинала на "Тимарския регистър" - Неврокопска каза 1498г.
...

Мустафа, и вие почнахте като Метка:
Джемал отваря тема за проф.Гьозлер, който изследва ЛОВЕШКИТЕ помаци за периода 1479-1579, и държи в ръцете си дефтери.
Вие ни навирате нещо, което е през 1498 година, а не период от 100 години, който е предмет на изследването на Гьозлер.
Вие с Метка настоявате все центъра на помаклъка да е Неврокоп и никъде другаде, и все ни пращате от темата за ловешките помаци във вашата неврокопска кааза.
Кемал Гьозлер работи с дефтери, вие настоявате, че трябвало да се работи само с тимари.
Айде холан!

И превода на български. Забележи, имаме само две категории - "Мюсюлмани" и "Немюсюлмани" (в превода е предпочетена думата - "Неверници")

Превода на български, повтарям за кой ли път, е направен на база линка, даден от Джемал, където публикацията не на френски. То ест, цитирам източника на автора на темата, който също е историк.
Вие какъв сте?

Всеки вижда в този регистър това, което му се иска да види.

Оставете ги тия общи приказки.
Има си таблица, има си цифри, има си дефтери, има си изводи. Ясно и точно формулирани.
Колкото пъти видите конкретика, веднага скачате като опарени и се правите на ощипана мома:
"това са го писали християни", "с такива тези ни възраждаха", "това е божидардимитровска история", "това не е автентично", а когато напук на капризите и котешките ви каваци ви дадеме не само османски документи, но и изследване от турски професор (помак, както твърди Тоска), с османски дефтери в ръцете, почвате пак с вашите витиевати: "тя историята и е тако, и вако", "всеки виждал, каквото искал да види", сякаш става дума да коментираме картини и литературни произведения, а не статистически архиви на османската империя и научното им изследване от професор-историк, едноверец, еднородец.

Българските историци казват ето, според имената това са българи.

И професор Гьозлер го казва. И Митхад паша. И още много-много други.
Или и той - български историк?

Сръбските - това са сърби, македонците - македонци, гърците - гърци... А защо не и богомили или павликяни?

Защото пак се отплеснахте, само да избягате от горещата истина: като картоф я подмятате.
Защото богомили и павликяни са религиозни ереси, а не народности! И едните, и другите са били българи!

Факт е обаче, че никъде в регистъра не са споменати вероизповеданието и народността (етноса) на това население.

Факт е обаче, че в студията на професор Гьозлер това е написано черно на бяло.

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36339.html#msg36339

Правиш пореден неуспешен опит да противопоставиш Правото ни на самоопределение от една страна, и от друга страна научният труд излизащ от професорските съсловия.

Неуспешен за кого?
За мен или за професор Кемал Гьозлер, който, както твърди Тоска, се оказва и помак? То ест, те ти най-накрая така дълго жадувания от тебе помашки и професор. Който, угодия да има, не е от България (каква мръсна дума!) а е в Анаватан: Турция, наследницата на лелеяната от теб и групата ти Османска империя?
При това, държащ в ръцете си оригиналите: свещенните дефтери на тази империя, с които винаги се опитвахте да се "аргументирате", но никога не показахте нещо, което да противоречи на до болка предоказваната и доказуема и днес истина?

Но науката има и мрачна страна.

науката затова е наука - за да ти каже истината. А че на тебе не ти харесвала - това не е концерт по желание. Случилото се и документираното си е такова.

За това за нас си остава най достоверна устната ни традиция и фамилни имена като - Бошнакови,Маджарови,Юрукови,Арнаутинови,Бекташеви,Арапови и така натакак, и така нататак.

Метка, фамилиите на хората и родовете са давани по много различни начини: на някои: по занаятите, на други: по някоя случка в живота, на трети: за още нещо...
Знаеш ли как е дадена фамилията на Николай Хайтов, например? А на много от хората, изклани при ислямизирането в Родопите? Прочети "Лилково - богове, камъни, руни" на Личков, ако искаш, ще отворя тема и ще ти дам цитати, да видиш: как става не само смяната на религия, но и на фамилии!

Искаш име на канадския професор?
И аз искам име ама нема.Защото съм лъжец.Класически манипулатор и пропагандаторПросто ей така ми хрумна от скука да разпространя една лъжа .
Мартина Балева.

Нищо ново и неочаквано.
Призовах към мъжката ти дума, получих каквото очаквах.

-Дай го де !
Дай документа в който пише че сме били българи християни!

Веднага: Митхад паша, Кемал Гьозлер, Tımar kayıtları 1488 yılı cilt 121/9  sayfa 8-6
Tabtık (Табтък) stoyko (Стойко), stefan (Стефан) negov oğlu, Stanço (Станчо) oğlu mehmet (Мехмет), bilko (Билко) oğlu fuat (Фуат), Raço (Рачо) oğlu karagoz (Карагьоз), Yorgi (Йорги) oğlu hasan (Хасан)....., Todor (Тодор) oğlu ilyas (Иляс), Momçil (Момчил) oğlu ilyas (Иляс), Gyorgo (Гьорго) oğlu yusuf (Юсуф)......много са. Колко искаш? И какви ги искаш? Само османски, или може и европейски? Или, ако ти се откъсне душата, може и български?
 

По права, по сребрена, по каквато си искаш линия.
Ще ти кажа фамилните имена на някой от мойте прадядовци и  прабаби:
-  Аянови;
- Турчинови;
- Моллови;
- Феттахови
Имаме една от най богатите устни традиций.Тва ти песни, тва ти предания тва ти диалект
които никъде не си чувал .Ако почна да пиша тука на него няма да ме разбереш.

Стига се фука, за фамилиите ти казах вече.
Като каза за песни, давай да ти видим песните. Ето, и аз ще ти дам като за начало: поразгледай ей тия песни - и те са народно творчество, не само твоите са такива. Пък да ги сравняваме - кои са повече, ако толкова те дърпа към фалометрията.
Ето:
-----
 118. Гора и три синджира роби
 119. Три синджира черни роби
 120. Три робинки и татарче
 121. Сменена болна невяста
 122. Станка робинка
 123. Татари накарват робиня да хвърли детето си
 124. Стана, грабната от татари
 125. Калина, пленница на татари
 126. Пленница в далечна земя
 127. Брат и сестра – съпрузи, майка им – робиня
 128. Брат се оженил за сестра си
 129. Потурчването на българите
 130. Хан Татар и Тодорка
 131. Али бег и Янинка
 132. Турци и Драгана робиня
 133. Какъв се облак зададе
 134. Зачуло се еничарство
 135. Димо граматик взет за еничарин
 136. Стойна Ениньовка и еничарин Склав
 137. Еничарин и руса Драгана
 138. Еничарин тъгува за дома си
 139. Помохамеданчването на българите в Смолянско
 140. Потурчване на владика
 141. Нейо чорбаджия потурчва сина си
 142. Не иска туркиня да води, макар и пашова дъщеря
 143. Емир отвлича годена мома
 144. Злата, залюбена от турчин, се самоубива
 145. Мома в тъмница
 146. Жална Кана
 147. Стана Будимчанка се самоубива
 148. Паша и момите в Берово
 149. Тодора робиня и сейменски войвода
 150. Гена и Мемиш
 151. Ильо отърва сестра си и либето си от турци
 152. Не дава дъщеря си на турчин
 153. Черкези нападат дома на терзи Мина
 154. Турчин Алия и Стойо гяура
 155. Мома не иска да се потурчи
 156. Рада се разкайва, че се потурчила
 157. Поп Димитър гради черква
 158. Хаджи Минчо турчин ортак не иска
 159. Димитър, врачански първенец, убит от Ибрахим паша
 160. Триста даалийци и бял Димитър
 161. Райковци погубват Мехмед Синап
 162. Смъртта на Али паша Янински
 163. Кузман Кареман
 164. Кавърджик Али
 165. Кърджалии в Ямбол
 166. Инджето в Жеравна
 167. Изграждане на Силистренското кале
 168. Двама братя в тъмница
 169. Двама братя бунтовници
---

Клишето -  "Има документ - има история" е много слаб аргумент които използваш. Написаната история е едно а случилата се реалност в миналото е била съвсем друго.

Само че това не е клише, а е принцип - закон! И именно този закон прави от историята наука, а не устна традиция, как си се чувствал, какво си мислиш, или как ти се иска да е било.

Кемал Гьозлер е едно а съвсем  друго са "Джавкащите палета" .

Почна да се отричаш от думите си.
Прочети си внимателно предишния постинг - сам си го писал.

Това твоето е класическа форма на манипулация в която има лъжа и истина.
Аз наричам "Джавкащи палета", неовъзродителите тука и в реалния свят които все живеят още в мрачното средновековие.

Хората имат право на самоопределение, нали така беше?
Кой си ти да ги определеяш като неовъзродители? Докажи, къде и в какво лъжат, ако си толкова сигурен! Стига само клишета и оскърбления, че и в мрачното средновековие ги натири.

Всеки има право да изледва каквото си поиска.
Ако ти не си съгласен този професор да дойде в Брезница, нека да иде при Хусейн Мехмед
от село Галата което е там някъде близо до Ловешко.

Аз съм съгласен с професора, и нямам проблем с предоказаните му тези. Ако ти имаш проблем, оправяй се ти с него: кани го, посрещай го, промивай му главата като на този твой измислен канадски професор, прави каквото можеш - белким ти повярва на твоята форма на "теренни изследвания".

Но с науката изобщо не трябва да се злоупотребява противопоставяйки се срещу правото на самоопределение.

Няма по-голяма религия от истината.
Когато фактите и цифрите говорят, и боговете мълчат, за Метка да не говорим.
Не си ти този, който ще дава насоки на историческата наука: как трябвало тя да работи, какво и как трябвало да доказва, и кой и как щял после да използва фактите от нея.
Нали се сещаш, че си твърде малък и съвсем никой, за да ги определяш тези правила?

[Пламен Пасков]

http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2473.msg36368.html#msg36368

Фотакиев и ти четеш както дявола чете евангелието, автора на изследването доказва със това как са протичали ислямизационните процеси на балканите и опровергава една измислена от такива като теб български историци невярна теза за насилственото масово потурчване в стил "Време разделно".

Джемал, прости ми настояването, наистина те уважавам като историк и като честен човек, но още веднъж ще те поправя:
Автора - проф.Кемал Гьозлер не е изследвал ислямизацията на Балканите като цяло, а само за един строго избран регион (ловешко: 40 села) и строго избран период от време (1479-1579).
Не е генерализирал за Балканите, защото не е изследвал по-голямо количество територии и периодите. Човека, като нормален учен, явно има чувство за мярка и съвест.
Така че, даже и да се приемат изводите му за ненасилственната ислямизация за този период и за този регион, това по никакъв начин не гарантира, че насилия при налагането на ислям в други краища на страната (най-вече Родопите и особенно Средните Родопи) не е имало.
За това си има хроники и материали - една част са вече цитирани тук (и естественно премълчани, отречени и игнорирани от османофилите тук, но не и опровергани), а друга част ще бъдат публикувани скоро, ако има желаещи да се запознаят с истината.
Не знам, дали опровергава, цитирам, "една измислена от такива като теб български историци невярна теза за насилственото масово потурчване в стил "Време разделно". Знам, че на база на бавната ислямизация в изследванието от него райони той вади предположението, което в Изводите (Conclusions) е формулирано именно така:

On peut observer également que l'apparition des premiers Mu­sulmans n'est pas datable. Il s'agit d'un processus long et lent. Durant un siècle, seulement 5 % de la population sont devenues musulmans. Comme le montre notre tableau, dans un village, on dénombrait par exemple, 1 ménage musulman en 1516, 2 en 1545 et 3 en 1579. Ce qui est réfute la thèse de la conversion forcée des Pomaks à l'Islam.
Наблюдава се също така, че първите Мюсюлмани не са датирани. Касае се за бавен и дълъг процес. В продължение на един век, само 5% от популацията са станали мюсюлмани. Както показва нашата таблица (става дума за табл. № 12), в едно село, е преброено, например, 1 мюсюлманско домакинство през 1516, 2 през 1545 и 3 през 1579. Това е опровержение на тезата за насилственна конвертация на Помаците в ислям.

Това е.
Още веднъж напомням и подчертавам: за този регион и за този период.

И след като  приемаш за 100 процента вярно, че помаците и българите са братя по произход, кое обуслови геноцида провеждан над тях от собствената им държава повече от 100 години. Може би се гордееш с това.

Джемал, наистина няма нужда от сарказъма за гордеенето с "геноцида".
Иначе хубав въпрос.
Защото май само той остана като "аргумент" за небългарския уж произход на помаците. Поне него го спрягат винаги, когато искат да докажат тази различност на помаците.
Само че, ако направим един кратък анализ - ей така - на бегом през историята, веднага ще направи впечатление, че репресиите на една политическа върхушка над една част от собственния си народ никога не е бил маркер за доказване на различността на репресираната част от народа. Най-често в това е имало единственно и само политически и геополитически мотиви. При това, много често, продиктувани от външни интереси, които са влияели (ако са имали възможности за това) на политическото ръководство на страната за такова поведение.
Как са се избивали котраги с оногундури поради класическата византийска интрига, не е за разправяне.
Какво клане е правил Бисмарк ("С огън и меч") за обединението на Германия, направо не е истина.
Що за трепане в Италия е имало по времето на Гарибалди, за обединението на страната, също го пише навсякъде.
Как уж руснаците по времето на СССР унищожиха 3 пъти повече от народа си (става дума за десетки милиони народ, напомням за не знаещите), отколкото Хитлер с цялата си военна машина успя да им причини, го знаят в подробности всички ученици над 10 години.
Колко избити българи-християни от други българи-християни (армия, жандармерия: под пагон: щом има заповед, няма мърдане!) са избити през 20 век преди и след 09.09.1944 година...прости ми цинизма, но в сравение с тези десетки хиляди избити и стотици хиляди пострадали страданията на помаците от последния Възродителен процес са като едно одраскване, статистически погледнато.

По примерите може не постинг, а томове книги да се напишат!
И ги има вече написани! (Пример: Симеон Радев: Строители на съвременна България")

Е, всички тия народи и части от народите си да са тръгнали да се отричат от корен, род и народностна принадлежност?

Сал една група от Неврокопа и Чеча напират за това тук във форума.
Ако искаш да се фокусираме строго над ислямизираните българи (без сега да се зацикляме за доброзорния или доброволния формат на конвертацията) веднага ще направи впечатление, че този процес фактически започва през XVI-XVII век (по-масово, иначе огнища като изследваното от професор Гьозлер е имало и от XV-XVI век).
След като този процес започне, веднага започва и смяната на статуса на новоконвертираните. Те, образно казано, стават хора.
Създава се, узаконява се, и всячески с помощта на административната машина на османската империя се стимулира и поддържа двоен стандарт в отношението между тези 2 компонента на народа ни.
И забележи перверзията!
Двоен стандарт, в който османската империя прави участници новоконвертираните срещу останалите при старата си вяра довчерашни техни братя и роднини.
Останалите плащат данъци, колкото могат да носят, и са, цитирам заповедта на султана: "презрени и унижени", без право на носене на оръжие, без право да яздят кон, да обличат хубави дрехи, без право на достойна походка(!)(как е, а?), без право даже над децата си! (21 ден на месец шабан 1240 година (25 март 1631), от великата хиджра. Заповед на султан Мурад IV).
Това, естественно, не е никакво робство, (въпреки, че са ги продавали като роби като скотове по пазарите), това не са репресии, не е геноцид... Неее! Това е благодатта на една империя, за която Метка и османофилите тук говорят само с благовейно мажорен тон и придихание. Предверието на рая, ако не и самия рай.

Помаците, казваш, са подложени на геноцид за последните 100 години.

А другата част от българите е била подложена на много по-жесток и истински геноцид за 486 години. При това - обърни внимание: в 220-250 от които и с помощта на довчерашните си кръвни братя (с които са роднини и до днес!), които са конвертирани в ислям под административната воля на османската империя.
Даже и конвертацията в периоди и региони да е била ненасилственна, тя пак е имала като резултат същото: смяна на статуса, двоен стандарт и участие на конвертираните във всички военни и репресивни мероприятия, в това число, естественно, и срещу останалата част от българите.

Ако трябва да оставим настрана емоциите и да се фокусираме над цифрите и фактите, остават: вашите 100 години, през които:
-имаше 7 кратна смяна на имената, но имаше и 7 кратно връщане. Последните 20 години никой никого не е пипал.
- репресии от чети, руски и български войски 1878-1912, които са имали по-скоро локален характер (защо локален, и защо именно в тези региони, е въпрос на отделна тема, в която ще ви поканя като историк, помак, родом именно от Неврокопския край да вземете максимално дейно участие).
В по-късните години след тези войни има само преименувания и връщания, като помаците и хора от техните региони стават даже дотирани и привилегировани в много отношения от официалната българска държава. И нямат никакви пречки за какъвто и да е кариерен ръст и професионална реализация: като се започне от армия и милиция, и се стигне до всички сфери на общественно-икономическия живот.
Единственно локалния консерватизъм и политическата обида на много от тези села доведе до самокапсулацията и самоизолацията им, която се наблюдава даже и днес!
Опитайте се да го отречете - ще спорим колкото кажете, обещавам!

Дайте сега да сложим на масата за сравнение какво правят Османската империя, Турция и Гърция, в сравнение с тази "геноцидна" политика на България, която вие обичате да обобщавате като политика на "българите" и "християните", в което има много умишленни неточности.
Османската империя сменя имена и религия брутално и безапелационно.
Когато е доброволно - добре. Няма кръв. Има само повече правоверни с по-малко данъци.
Но когато обратната страна нещо се помайва, реките от кръв довеждат до уникалната за цял свят поговорка: "преклонена главица сабя не сече". Никакви глезотии с връщане на религия, имена и други демократични мекушавости.

Гърция в това отношение не остава по-назад: колене и избор: или православен християнин и грък, или турчин, никакъв българин!

Турция, кемалистката, оная, на полу-помака (по майчина линия) Мустафа Кемал Ататюрк, и тя не си поплюва: всички стават турци, фамилиите се сменят на турски (потвърдено в интервю даже от популярния вече тук професор Асен Балъкси).
Няма връщане на имена, няма глезотии с религиозни свободи, чак до последните, наши  десетилетия, когато вече не остават християни и самоопределящи се за българи в Европейската част на Турция. Всичко това е съпроводено, естественно, в най-добрите традиции с убеждението с помощта на кръвопускането и кютека, за по-голяма убедителност.

Е, лошо е постъпила България в началото на 20 век с много от своите помаци, безспорно.
Ама дали тя е дала тон за песен?
Дали нейното не е било реакция, а не инициация на тези процеси?
Дали тя е била най-свирепата в сравнение с комшийките си, с които днес даже сме в един блок?

Историците, ако имат съвест и сърце, и ако си знаят уроците, знаят отговора.

Въпросът е: дали тук сте съгласни да ги чуете и изслушате, и да го проумеета най-сетне.

Говоря само за османофилите, за които думата "българин" е мръсна дума и кръвна обида.
За другите знам, че гледат истината в очите далеч по-спокойно.